В рождението на Господа Иисуса Христа има един момент – скъп и близък на човешкото сърце. Този момент е самото раждане на Царя на Небесата в пещерата и слагането Му в яслите.
В светлата и чиста рождественска радост лежи, обаче, една сянка, тъмна сянка, която помрачава светлината на чудната Витлеемска звезда, сянка, която ни наумяват евангелските думи: „Мария роди своя Син първороден, пови Го и Го положи в яслите, защото нямаше за тях място в странноприемницата” (Лука. 2:7).
При четенето на тия думи кой не се е нажалявал, кой не е усещал сълзи на очите си! Не са ли тия думи едно обвинение, един нежен, затрогващ сърцето ни упрек! Не звучат ли тия думи като остър противоречив тон в радостните песни на този тържествен и спасителен ден изобщо в целия живот на Христа.
Да се пренесем с духовните си очи мислено във Витлеем. – Всеки бърза да се запише в родния си град. Гъмжи градът от народ. Къщите се заемат от гости. Странноприемниците са препълнени. И в тази голяма залисия никой не обръща внимание на една двойка бедни пешеходци, пристигнали по късна вечер и търсещи квартира. На запитването им, дали не ще се намери някое място и за тях, всички с хладно безразличие ги изглеждат, вдигат рамене и отминават. За тях няма място.
Възлюбени братя и сестри! Малкият градец Витлеем не представя ли лика на днешния свят, витлеемяните с държанието си не са ли сродници с духовното си състояние на днешното човечество?!
Божественият Младенец иска да се всели в човешката душа – иска да намери подслон в: разума, волята и сърцето на човека. Но не слушаме ли и сега твърде често мнозина от нас – подобно на жителите на древния Витлеем – да казват: „Няма място за Него”. Душата ни е заета, препълнена с други интереси, други идеали: няма място за Него.
Наистина, възлюбени в Господа братя и сестри! Няма място за Христа в разума на съвременния човек. За всичко друго разумът има място (дори за най-големите заблуждения), само не за Бога, Който иска чиста, сърдечна, искрена, пламенна вяра.
Гордият и хладен разум, превзетият разум, който иска да бъде неограничен, върховен съдия на Бога и Неговото Откровение, този разум няма място и за Божествения Младенец, защото и при самото Си раждане този Младенец като никой друг строго осъди гордостта и високомерието.
Но Христос отминава и отива до ония обиталища на разума, които отвън се представляват тъй незначителни и скромни, както яслите в пещерата – Витлеемските пастири. Божественият Младенец търси и намира подслон не при горделивите, но при нищите духом, които не се превъзнасят със своите земни знания и човешка справедливост, но жадуват и се стремят към една по-възвишена и по-съвършена справедливост. Там, - в тоя примирен разум – Божественият Младенец намира подслон. За Него тук има място, защото покоите на разума са очистени от фалшивите идоли на самохвалството, самомнението и гордостта. Такова място Божественият Младенец е намерил в разума на всички ония, които открито изповядват своята душевна нищета и, изпълнени с радост и синовна благодарност, коленичат пред величието на бедните Витлеемски ясли и молят родилия се Богомладенец да дойде и зацарува в душата им.
2. Божественият Младенец търси подслон, жилище и в нашата воля. Има ли там място за Него? Волята на съвременния човек – подобно на древните жители на Витлеем – е отдала под наем всичките си жилища на светските интереси. Там са се настанили и закрепили трите царици на света: (както ги рисува великият тайноведец и апостол на любовта св. Йоан Богослов) „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска” (1 Йоан. 2:16) с голямата тяхна прислуга – седемте смъртни гряха. Те са направили волята свой роб, с когото разполагат както пожелаят; в заетите покои те са издигнали свои олтари, на които трябва да се принасят жертви.
Наистина, той въздиша и пъшка от тая тирания, от това размирие, което му са причинили и на драго сърце би желал да се освободи от тях, но няма сили да ги изпъди. Те му плащат скъпо. В съседство с тях не може да живее Божественият Младенец.
Затова пък Божественият Младенец намира подслон у онази воля, която не отдава жилищата си под наем на греха и порока, колкото и голям наем да й предлагат, каквито и наслади да й обещават.
3. Най-сетне Божественият Младенец търси прием и в жилището на нашето сърце. Тук той търси място, за да стопли с огъня на Своето Божествено сърце и нашите сърца, да ги направи нежни, отзивчиви, милосърдни. Какъв отговор обикновено получава Той: „Няма място за Тебе, Господи”. Любовта ни към света, към собствената личност е завзела всички врати на нашето сърце.
Възлюбени братя и сестри! В тия рождественски дни Божественият Младенец, Който е тъй богат, велик и силен, а от любов към нас стана беден, малък, немощен, чука отново на вратите на нашето сърце и моли за достъп. Имаме ли място за този Божествен Младенец, Който иска да бъдем отзивчиви към всяко страдание в света? Животът е жесток: навсякъде неволя, беднотия. Ако ние се отзовем на тия нужди, все едно, че ние сме приели Христа в сърцето си.
Изживявайки и тая година хубавата рождественска радост, нека се позамислим и върху този въпрос: Приехме ли ние в душата си родилия се Богомладенец? Сторихме ли Му място в нашия разум, в нашата воля и в наето сърце?
И ако почувстваме, че досега в нашата душа почти не е имало място за Божествения Младенец, защото всички кътчета са били заети от суетния дух, от греха и страстите, то да вземем твърдо решение занапред това да не бъде.
Едно време, когато Бог във вид на трима пътници приближил до шатрата на Авраам, като ги видял Авраам се затекъл да ги посрещне.
Бог дойде при нас човеците във вид на Младенец. Наш пръв върховен дълг е да разтворим пред Него дверите на сърцето си, да припаднем на колене пред Неговите ясли и да Го помолим да не отминава шатрите на нашето сърце.
Да изпъдим из покоите на сърцата си всички обитатели – врагове на Богомладенеца, за да намери Той в тях място, да зацарува вечно в тях, за да станат нашата душа, нашето семейство и общество Витлеем на родилия се Богомладенец.
Да помним, че само, когато нашите сърца станат ясли на Богомладенеца Христа, Той вечно ще живее в тях; само така ще настъпи и Неговото Царство на мира, правдата и любовта. Амин.