В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес Църквата празнува паметта на свети благоверен княз Александър Невски, покровителя и защитника на руската земя. Но би било напълно неправилно да се причисляват към църковното почитание на Александър Невски неговите политически, военни, дипломатически и прочие способности или заслуги пред страната.
В личността на светеца, сами по себе си героизмът, патриотизмът, един или друг талант не се обявяват за святи. Човешката надареност, човешката гениалност не са заслуга на самия човек – те са дар Божи. Затова тези качества не могат да са предмет на Божия съд. Защото на някого този дар е даден, а на някого - не.
Както, между впрочем, и отсъствието на някакви ярки способности никак не умалява човека в Божиите очи и не се явява като препятствие за неговия духовен ръст. С други думи, Църквата никога не е канонизирала хора, т. е. официално не ги е признавала за светци, само заради техните политически заслуги и способности.
Александър Невски получил от баща си в наследство размирното Новгородско княжество, гражданска война по цялата Русия. От запад - експансия на кръстоносци, от изток - татарски орди. И в тази, както изглеждала, безизходна ситуации му се удава да спаси страната. Просто да я измъкне от примката. Да спаси Руската Църква от поробване от инославни и да положи основите на бъдещето политическо устройство на руската държава.
За мнозина светостта някакси непременно се асоциира с аскетически начин на живот, с отричане от света, с бедност, с дар на чудотворство, на изцеление, на прозорливост. Но това далеч не е така. Нали, собствено, светостта това е и спасение. Същото това спасение, към което Господ призовава всеки човек. Ето кога човек формира своя вътрешен свят по такъв начин, че този свят става приличащ на Бога, подобен Нему.
Още древните казвали, че подобното се познава чрез подобно. А затова да познаем Бога, да се приближим към Него, да Го видим може само тогава, когато ставаме приличащи на Него, подобни на Него, когато у нас има нещо общо. И колкото по-голямо е това сходство, колкото повече е общото между Бога и човека, толкова по-близо е човекът до Бога. Нали единствено Бог е свят, така ни учи словото Божие.
И чрез богоподобието, чрез близостта на човека до Бога, човекът се освещава, получава тази святост от Бога. И именно в този смисъл ние говорим за святост на хората. И този път на вътрешно формиране на човека, път на растеж, път, водещ човека към Бога, водещ към святост, е твърде многообразен, и у всекиго е различен.
Това може да бъде пътят на аскетизма, на монашеския подвиг, това може да бъде пътят на свещеническото служение, това може да бъде тежкият и жертвен път на семейния живот, на воинския подвиг и т. н.
Светостта не е социално явление. Не е важно какъв си бил, кога Господ те е избрал, цар ли си бил или роб, колко таланти си имал, един или десет. Важно е, как ти си откликнал на този призив. Какво си направил, за да принесеш полза, процент от това, което ти е дадено.
Да, пътят на светостта е многообразен. Той зависи и от личния дар, и от призванието, и от задачите, стоящи пред човека, и от условията, в които той върши своето служение. Но целта на този път е една – единение на човека с Бога или, казано на библейски език, Царството Небесно.
И за Александър Невски пътя, водещ към спасение, пътят, водещ към святост, пътят, водещ към целта на човешкото битие, било служението му като велик княз. Той преминал своя живот на велик княз не по широката килимена пътека, обсипана с цветчета от рози. А по трънливия, жертвения, наистина кръстен път, влизайки в Царството Божие през тези тесни врата, за които говори Господ в Евангелието. Затова и житеописанието на Александър Невски се нарича житие. Защото той е явил светостта, а значи, целта на човешкия живот, намирайки се на най-високия държавен пост. На него му се удало в тези екстремални условия по такъв начин да организира своя вътрешен свят, че той станал близък до Бога. И тази негова близост до Бога ни дава увереност за неговото молитвено ходатайство за това, което било доминанта на целия му живот, най-висша ценност - народа и православната вяра. То е това, за което той и днес продължава да се бори, но вече не със силата на ума и не със силата на меча, а със силата на своя дух, със силата на своята молитва. В отговор на което Господ ни дава Своята благодат. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев