ПАМЕТТА НА ВСИЧКИ СВЕТИИ (НЕДЕЛЯ ПЪРВА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА)

2011-06-17-1.jpg

По­чи­та­нето на све­тците и мо­лит­ве­ното об­ръ­ща­не към тях e eдна от най-древните тради­ции на Църк­вата, коя­то се съ­хра­нява още от апо­стол­ски вре­мена. Има несправедливи об­ви­не­ния по ад­рес на Църк­вата, че тя уж се по­кла­ня на хората на­рав­но с Бо­га, на­ру­шавайки за­по­ведта на Гос­под­а: „На Гос­по­да, твоя Бо­г се по­кла­няй и само на Него” (Втор. 6:13; Мат. 4:10). Пра­во­слав­ното бо­го­сло­вие отчет­ливо раз­ли­чава служе­нието на Бо­га и по­чи­та­нето на све­тците.

Ниe отдаваме почит на светците не като на бо­гаташи, а като на хора, на­ши зем­ни съотечест­вен­ици, кои­то са дос­тигна­ли ду­хов­на ви­со­та и съ­вър­шен­ст­во. Те са достигнали глав­ната це­л на хри­стиян­ския живот - еди­не­нието с Бо­га, обо­же­нието, обаче не по приро­да, а по бла­го­да­т. Към това е при­зван и всеки от нас. Све­тците духовно тяс­но са били съ­еди­не­ни поме­ж­ду си и с Хри­стос, на Кого­то напъл­но посветили своя живот, и еди­не­нието с Ко­гото изпи­та­ли още тук, на земята, - някои в Та­йн­ст­вото на Све­тата Ев­ха­ри­стия, някои в изповядване чак до смър­т.

В пър­вата неделя след Пе­т­де­сет­ни­ца - ро­ж­де­ния ден на Църк­вата Хри­сто­ва - ние молит­ве­но по­чи­таме всички све­тии, кои­то из­веч­но са уго­ди­ли на Бо­га. По­чи­тайки светите Божии угод­ници, ние, чле­новете на земната Църк­ва, под­твър­ждаваме молитвеното еди­не­ние с чле­новете на небесната Църк­ва.

Кла­ня­йки се на све­тиите, ние по­чи­таме Хри­стос, Кой­то жи­вее в тях. Пре­по­доб­ни Симеон Но­ви Бо­го­слов казвал, че Хри­стос е на­ча­ло, с­ре­ди­на и край на ре­дицата на светостта на тези, които са Го про­сла­вили със своя живот и под­визи. Той е във всички - и в пър­вите, и в сред­ните, и в по­след­ните. Пре­по­доб­ни Си­ме­он срав­ня­ва сонма на све­тиите с верига, към коя­то от по­ко­ле­ние в по­ко­ле­ние се при­съе­ди­няват все но­ви и но­ви под­виж­ници. Тези, които от ро­д в род ч­рез из­пъл­не­ние на за­по­ве­дите ста­­ват све­тии, се съеди­няват с Хри­стос. Те се оза­ряват от Божията бла­го­да­т в при­час­тието и ста­ват ед­на з­ла­тна верига, всяко от нейните ко­лела е с ин­ди­ви­ду­ал­но­ст, а с пре­дишните се съединяват ч­рез вя­рата, до­б­рите де­ла и лю­бовта. З­ла­тната верига на хри­стиян­ската свято­ст се простира от апо­стол­ските времена чак до на­ши дни.

Свe­тци е имало във всички вре­ме­на, мно­го от тях, както тай­ни така и яв­ни, и ­днес са сре­д нас. На техните молитви и застъпничество пред Бога се крепи света. Припом­не­те си раз­го­вора на пра­оте­ца Ав­раа­м с Бо­га в дъб­ра­вата Мам­ре. Имен­но на­ли­чието на правед­ници, макар не­мно­го, би­ло га­ран­т за безо­пас­но­стта и спа­се­нието за не­чес­ти­вите г­ра­дове Со­до­м и Го­мор, защото зара­ди тях Гос­под бил го­тов да пожали живота на греш­ниците. Затова е та­ка голяма за­слу­гата на све­тиите п­ред Бо­га, зара­ди техните молитви се спасява светът. Те са об­разе­ц за из­прав­ле­ние на живота на тези, които са отстъ­пили, те са съ­ве­стта на об­ще­ст­вото, всеки, който се вслуша в нея, може да застане на пра­вил­ния път.

Пър­вите светци на Хри­сто­вата Църк­ва би­ли не­изброимите сон­мове на све­тите мъченици, кои­то­ стана­ли ос­но­ва и фун­да­мен­т на Църк­вата. Много извест­но е изказването на Тер­тулиа­н, че кръвта на мъ­че­ниците – това са се­ме­ната на християнството. Изпо­вед­ни­ците, кои­то­ по­стра­да­ли за Хри­ста, веднага след своята смър­т ста­ва­ли об­ек­т на бла­го­го­вей­но­ че­ст­ва­не от вя­рва­щи­те. Към тях се об­ръ­ща­ли в мо­лит­ва, усещайки жи­ва бла­го­дат­на връзка с тях, както с тези, които вече са постигнали еди­не­ние с Хри­стос. Върху техните гроб­ни­ци отслужвали ли­тур­гия, което е сви­де­тел­ст­во за един­ст­вото на земната Църк­ва, в ко­ято­ влизат жи­вите й чле­нове, и небесната Църк­ва, към която се числят про­слав­ените от Бо­га све­тии.

Днес офи­ци­ал­ното при­знава­не от Цър­к­вата на един или друг под­виж­ни­к за свя­т, т. е. при­чис­ляването му към сон­ма на све­тиите, се на­рича ка­но­ни­за­ци­я. По­чи­та­нето на един или дру­г све­тец не е след­ст­ви­е от ак­та на ка­но­ни­за­ция. По-ско­ро обратното, канонизацията – това е след­ст­вие от все­на­род­ната по­чи­т към све­теца.

Не само хората про­славят све­тиите, но и Сам Бог да­ва понякога ви­ди­мо сви­де­тел­ст­во за све­то­стта на едно или дру­го ли­це. Така, те­лата на мно­зина све­тци, въ­пре­ки за­ко­ните на при­ро­дата, ос­тават­ не­тлен­ни, без прилагане на всякакви из­куст­вени средства, в продължение на мно­го ве­кове.

Още ед­но та­кова сви­де­тел­ст­во е уни­кал­ният факт на ми­ро­то­че­нето. Най-из­вест­ният от тях са мо­щите на све­ти Ни­ко­лай, кои­то­ се намират в италиан­ския г­ра­д Ба­ри и са източни­к на це­леб­но и аро­мат­но ми­ро. Ми­ро­то­чат гла­вите на под­виж­ниците на благочес­тието в пе­ще­рите на Киево-Печерската Лав­ра, мно­го­чис­лен­ите ико­ни на светиите, про­слав­ен­и от Бо­га и ува­жавани от хората.

За не­цър­ков­ните хора е трудно да разберат, за­що се мо­лим на све­тиите, ко­гато имаме Хри­стос. Обаче све­тиите не са задължително по­сред­ници ме­ж­ду нас и Хри­стос. Гос­под Сам чува на­шите прос­би, мо­лит­ви, Той Сам зна­е за на­шите по­треб­но­сти. Све­тиите – това са, по-ско­ро, на­ши не­бес­ни приятели, кои­то са спо­соб­ни да ни чуят и да ни помогнат със своята мо­лит­ва. Ч­рез тях, бла­го­да­рение на техните мо­лит­ви и застъпничество, Гос­под проявя­ва голяма ми­лост към чо­ве­ка, из­це­лявайки ду­шев­ните и те­лес­ни бо­лести, понякога не­из­ле­чи­ми, на­став­лява ни и ни вра­зум­ява.

Този, който няма приятели на не­бе­сата, не е спо­со­бен пра­вил­но да въз­приеме тази благо­го­вей­на по­чи­т, с ко­ято са обкр­ъ­же­ни све­тиите в Пра­во­слав­ната Църк­ва. Този, който не по­чи­та све­тиите, се ока­з­ва откъснат от з­латната верига на све­то­стта, която­ от по­ко­ле­ние на по­ко­ле­ние про­тя­гат към нас Са­мият Хри­стос, Неговата Пре­чис­та Ма­йка и све­тите апо­сто­ли. Затова хри­стиян­ска об­щ­ност, коя­то се откъсва от тази верига, не може да бъде пъл­но­цен­на Цър­к­ва, докол­кото небесната Цър­ква и земната Цър­ква са били свър­за­ни поме­ж­ду си не­раз­ри­вно и пред­став­ляват по себе си едно Тя­ло Хри­сто­во, с чле­нове, чиито кле­т­ки сме всички ние. Откъснала се от не­бето - от Бо­жията Ма­йка и све­тиите, Цър­квата се пре­връ­ща в твърде зем­на ор­га­ни­за­ция и п­ре­става да бъде мистично тя­ло Хри­сто­во, кое­то об­е­ди­нява жи­ви и умрели, све­тии и греш­ници.

Затова тека винаги молим све­тите угод­ници да ни ук­ре­пяват във вя­рата, да ни нау­чат да живеем доб­ро­по­ря­дъч­но и да ни по­магат да се спа­сим. Амин.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев