В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи в Господа братя и сестри! В четвъртата Неделя на Великия пост Светата Църква възпоменава дивния учител на благочестието, преподобни Йоан Лествичник, оставил ни описание на чудесната духовна лествица, по която сам той възлязъл в Царството Небесно, която завещал на всички християни, устремени към върха.
Още на древния патриарх Иаков било явено в сънно видение: „ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея” (Бит. 28:12). От времето на Възкресението Христово Небесата са отворени за родените на земята и по тази Божествена лествица са възлезли в Небесното Отечество сонмове свети подвижници, още приживе уподобили се на безгрешните Ангели. За степените, водещи към постигане на съвършенство, говори свети апостол Павел: „скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий” (Рим. 5:3-5).
Връх на духовното възхождане е най-чистата и най-съвършена любов, която никога не престава, „а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат” (1 Кор. 13:8).
Висока и стръмна е стълбицата на възхождане към Божественото съвършенство, много изкушения и опасности дебнат на всяка крачка вървящия по нея. Преминаването по такъв път трябва да бъде внимателно, бавно, постепенно. Този, който пристъпва към духовен подвиг припряно, без съответното наставничество, дръзва да се опита веднага да достигне висшите степени, почти неизбежно пада в бездната на отчаянието или се заплита в дяволските мрежи. От числото на подобни самонадеяни хора излизат лъжепророци и лъжеучители, мистици и еретици.
По друг път, по бавния път на смирението и послушанието, превежда своите последователи преподобни Йоан Лествичник. Тридесет стъпала, по броя на годините на излезлия на проповед Спасител, изброява в своята стълбица този Богоносен наставник. Всяко стъпало е нова духовна възраст, нов етап на духовно възрастване.
Поставяйки основата на своята „Лествица”, преподобни Йоан пише преди всичко за това какъв трябва да бъде встъпващият на пътя на благочестието: „Християнин е този, който, колкото е възможно за човека, подражава на Христа с думи, дела и помишления, право и непорочно вярвайки в Светата Троица. Боголюбец е този, който се ползва от всичко естествено и безгрешно и, според силите си, се старае да върши добро. Умерен е този, който посред изкушения, уловки и мълви с всичката си сила се опитва да не бъде подвластен на всичко това”.
Грехът е тежка болест на душата, която изкривява нашия вътрешен свят. И преподобни Йоан, като опитен лекар изследва корените на всички подобни заболявания, изяснява от какво произлиза една или друга душепагубна страст. Той учи как да се избавим от злопаметност и злословие, от чревоугодие и леност, как да победим страшните грехове на унинието и безумната гордост, как да съблюдаваме целомъдрие. Лекарствата, предписвани от преподобни Йоан, понякога ни се струват горчиви, но плод от следването на неговите съвети е святата и безкрайна радост в Господа.
„Начало на мъдростта е страхът Господен” (Притч. 1:7). Към работа на Божията нива пристъпват хора, имащи различни стремежи. Някой се труди като роб, боящ се от наказания, вечни мъки в другия свят, някой се подвизава като наемник, заради награда в Царството Небесно. Но най-високо са всички тези, които се наричат синове Божии, трудейки се от любов към Господа и избягвайки греха от страх да не огорчат с това Небесния Отец. Преподобни Йоан Лествичник, знаейки за тези различия сред християните, разказва как по Божия Промисъл добросъвестно подвизаващите се роби и наемници идват при Божествената любов и се осиновяват от Господа.
Нека, скъпи братя и сестри, според силите си да се подвизаваме на този благодатен път. По думите на Апостола, „нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава … и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела” (Евр. 10, 22-24). Да бъдем усърдни и в сегашния ни подвиг, с усилена молитва и пост, помнейки предупреждението на преподобни Йоан: „Както тлъстите птици не могат високо да летят, така и който угажда на своята плът е невъзможно да възлезе на небето”.
Възлюблени мои в Христа! Малцина от нас ще достигнат високите стъпала на стълбицата на духовното съвършенство. Неразумно е да се стремим към това, което надвишава силите ни, така преподобни Йоан Лествичник казва: „Да се удивляваме на трудовете на светците е добре, да се съревноваваме с тях е спасително, но да желаем изведнъж да станем подражатели на техния живот – това е дело безразсъдно и невъзможно”. Обаче нека бъдем старателни в достъпните за нас дела и Господ няма да пропусне да спаси принеслите Му подобаващ плод. Има една мъдра руска поговорка: „Макар и отзад, но в същото стадо”. И наистина несравнимо по-добре е да бъдеш последен във вечното Царство Небесно, отколкото пръв в тленното царство земно.
Намирайки се макар и в подножието на Божествената лествица, водеща към съвършенство, да възложим нашето упование на Господа и да се вслушаме в призива на нашия духовен наставник преподобни Йоан Лествичник: „Надеждата е обогатяване с невидимо богатство; надеждата е несъмнено притежаване на съкровище още преди му... Възкачвайки се, братя, въздигайте се усърдно, поставяйки възхождането в сърцето си”. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев