Всеки евангелски разказ ни съобщава нещо ново, по нов начин докосващо дълбините на нашето вярващо сърце и душа. Сега ние чухме разговора на един юноша с Христос Спасителя за най-важното – за вечния живот. Попитал, разказва светият евангелист Матей, един юноша Христос: „Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?“ (Мат. 19:16). Христос му отговорил: „Ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите” (Мат.19:17). По-нататък Христос назовал заповедите: не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си и обичай ближния си като самия себе си. Юношата Му казва: „Всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?” Иисус му казал: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене” (Мат. 19:20-21). И тогава се случва най-обидното: юношата, който бил изпълнил всичко си тръгнал от Христа натъжен, защото имал голямо имане (Мат. 19:22).
Може да направиш най-трудното и да не свършиш само едно, изглеждащо маловажно – и да загубиш душевен покой и вечното блаженство. Може би, казвайки на юношата да раздаде имането си, Христос осъжда с това самите земни блага или забранява притежаването на имущество? Не. Христос не осъжда самото имущество, а осъжда такова отношение към него, когато имуществото става идол, заслонявайки със себе си всичко останало. Може да имаш повече, отколкото ти е нужно за потребление, и да останеш беден; може с излишъци да спасиш себе и да помогнеш на други, а може, обратното, със същите тези излишъци да погубиш душата си и да съблазниш други. И така, не става въпрос за богатството, а за отношението към него, за да не стане то единствено важно за нас.
А ако имаме имущество в изобилие? Значи ли това, че вече сме достигнали съвършенство? Не, защото въпросът отново е не в това колко и какво имаме, а в отношението към това, което притежаваме. Може да имаш малко и да си привързан с голяма страст към него – това се вменява в грях. Евангелието ни предупреждава за всякакви вредни привързаности, които могат всецяло да ни погълнат, заслепят и приспят. Господ като че ли казва на юношата: разчупи оковите, които спъват ръцете и краката ти, и тогава върви след Мене.
Всеки от нас е обременен от слабости и привързаности, но трябва да се борим с тях, защото самият живот е борба. Човек цял живот се бори преди всичко със своите привързаности и пороци, с лошите навици и недобрите пожелания, съставляващи това нерадостно богатство, с което е трудно, но е необходимо да се разделим, за да бъдем съвършени. Царството Небесно се достига с труд, постоянен и тежък. То е висшата правда, чистота и любов, то е блаженство. Всичко това не е нужно да търсим някъде встрани, всичко това е заложено в нашето сърце. „Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш” (Пс. 50:19). Но както благодатта не влиза в зла душа, така в нечистото, обременено от суета сърце не могат да произрастат плодовете на Царството Божие.
Днешното евангелско четиво да ни подтикне към нови трудове и подвизи, към нови радости в делото на нашето усъвършенстване, в делото на нашата любов и преданост към Бога, защото кой или какво може да ни разлъчи от любовта Божия? (Рим. 8:35). Нека преодоляваме всичко със силата на Възлюбилия ни и Призоваващ ни към спасение.
Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев