В една от синагогите Той поучаваше в събота; и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. Като я видя Иисус, повика я и рече ѝ: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога” (Лк. 13:10-13).
Господ днес в Евангелието отново ни напомня за необходимостта от молитвата. Господ в съботния ден според обичая Си влязъл да се помоли в синагогата. Макар Той да се моли в пустинята, в уединени места, но идва и в храма. Не защото Той има нужда от това, а за да ни покаже как трябва да постъпваме. Всеки неделен и празничен ден ние трябва непременно да бъдем в храма.
Господ изцелява жена от тежката болест. Тя била обладана от духа на немощта, била свързана от сатаната, наведена към земята в продължение на осемнадесет години. Въобще трудно се придвижвала. И все пак дошла в Божия храм.
Колко често преди се удивлявахме от това, че в храма имаше предимно бабички. Немощни, хилави, наистина едва ходят, но нито една служба не пропускат! И сутрин, и вечер, защото душата ги тегли там, където е Господ, където се разкрива истинския живот.
И никаква немощ не е за тях преграда. Още повече би трябвало да се срамуваме, че ние, на които Бог още не е отнел здравето, грубо нарушаваме една от основните Му заповеди, като пропускаме празничните и неделните богослужения.
Господ извършват чудо над тази жена именно заради верността ѝ към Божиите заповеди, заради това, че тя идва смирено в храма да се помоли, макар вече на нищо да не се надява. Тя е готова до смърт да носи това иго на своята немощ. Но за нея е важно да дойде тук, където се възвестява словото Божие, където се дава най-главното за човека. И Господ извършва чудото на изцелението заради нейната любов към храма, за нейното смирение, за това, че с такова търпение в продължение на толкова дълго време тя е идвала при Господа.
Ние виждаме, че жената, получила чудото на изцелението, благодари на Господа. И целият народ се изумява от това, което Господ извършил. Днес Господ ни призовава да видим, че човек, който е получил по Божията милост изцеление, когато душата му се изправя, не може да не благодари на Бога. Това става естествено за него.
И това е единственият признак за изцелението на човека, защото сам човек не е способен да принася възхвала на Господа, докато не се изцели неговата болна душа, неспособна за тази въхвала. Божията благодат, която Христос донася в света, може да изправи и изправя всичко, което грехът е изкривил в нашия живот.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев