„Между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя” (Мат. 11:11)
В какво се състои величието на този праведник Божи? Който познава житието на този Божи угодник, знае, че той бил пустинник, че той бил девственик, а Църквата го нарича „предел на пророците и начало на апостолите, пръв по благодат мъченик”.
Непримирим към греха бил този праведник Божи и от неговият проницателен поглед не могла да се укрие същността на душата на един или друг човек и почернялото от грехове сърце.
Той виждал, че хората са поробени от греха и поради това, че грешат, те стават противници на Самия Бог. В основата на всеобщото нравствено духовно състояние на целия народ лежи грехът на всяка личност, грехът на всеки човек поотделно. И ето заради това той призовавал всички на брега на Йордан – хората, изповядващи своите грехове, се умивали във водите йордански, получавали очистване на своята съвест и с това самият той подготвял пътя за проповедта на Христа Спасителя.
И ето, братя и сестри, Йоан Предтеча проповядвал не само на бреговете на Йордан, но самият цар Ирод го повикал в двореца и, както говори Свещеното Писание, „с приятност го слушаше”. Ние, навярно, ще се учудим: как така, царят, който повикал при себе си праведника, с приятност да го изслуша, живеел беззаконно, живеел в прелюбодеяние, а именно, той, докато брат му Филип бил още жив, взел за жена неговата съпруга Иродиада?
И ето Йоан Предтеча, престъпвайки прага на царския дворец, изобличил царя още от прага: „Не бива да имаш Иродиада, жената на брат ти Филип”, призовавайки го към покаяние, желаейки му избавление от греха. И заради тези думи Ирод хвърля Йоан Предтеча в тъмница.
Ние осъждаме днес Ирод, но заедно с Ирод и осъждаме и себе си. А нима сме по-добри? И ние разпъваме Христос със своите грехове, отстъпвайки от Неговите заповеди, от Неговото учение. И ние оскверняваме званието, високото звание, носено от нас „християнин”, със своите грехове и със своите беззакония.
И ние, братя и сестри, в днешния ден чуваме гласа на Пророка на покаянието: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно”. Хладнокръвно ли ще слушаме тези думи и само до разума ли ще ги допускаме, или ще ги слагаме в сърцето и живота си, ще ги съобразяваме ли с тези думи, с тези чувства, които те предизвикват? Осъзнаването на собствената греховност, както казват светите отци, е признак за здравината на човешката душа. Понеже колко по-близко човек се приближава до Бога, толкова повече той вижда своята греховност.
Дай Боже, да не изживеем безсмислено дори един ден! А заради Бога, заради учителя на покаянието Йоан Предтеча, осмислено да изживеем днешния ден и да се удостоим макар и с някакво оправдание пред Бога, по молитвите на Йоан Предтеча, който се е молил и се моли за нас, Господ да ни дарува и да ни удължи времето за покаяние. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев