Църковното песнопение е прослава на Бога, молитва, богословие и богообщение

Copy of snimka.jpg

До­цент Ди­ми­тър Ди­мит­ров е ро­ден през 1943 г. в Со­фия. През 1963 г. завър­ш­ва Со­фийс­ка­та ду­хов­на се­ми­на­рия “Св. Йо­ан Рил­с­ки”, а през 1969 г. ­ “ Ду­хов­на­та ака­де­мия “Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки” в Со­фия. През 1977 г. за­вър­ш­ва Бъл­гар­с­ка­та му­зи­кал­на кон­сер­ва­то­рия със спе­ци­ал­ност “Му­зи­кал­на пе­да­го­гия”.

От 1978 г. и до днес до­цент Ди­мит­ров е пре­по­да­ва­тел по му­зи­ка в Ду­хов­на­та ака­де­мия, се­га Бо­гос­лов­с­ки фа­кул­тет при Со­фийс­кия уни­вер­си­тет “Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки”. През съ­ща­та го­ди­на той е наз­на­чен и за гла­вен ди­ри­гент на сме­се­ния хор към Пат­ри­ар­шес­ка­та ка­тед­ра­ла “Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки”.

До­цент Ди­ми­тър Ди­мит­ров е сред ос­но­ва­те­ли­те на Ка­ме­рен ан­сам­бъл за цър­ков­на му­зи­ка “Св. Йо­ан Ку­ку­зел ­ Ан­ге­лог­лас­ния” и не­гов дъл­го­го­ди­шен ди­ри­гент. От са­мо­то ос­но­ва­ва­не на про­я­ва­та до­цент Ди­мит­ров е член на жу­ри­то на Меж­ду­на­род­ния фес­ти­вал за цър­ков­на му­зи­ка “Дос­той­но есть” в гр. По­мо­рие.

­До­цент Ди­мит­ров, от са­мо­то на­ча­ло ли ин­те­ре­сът към Меж­ду­на­род­ния фес­ти­вал на пра­вос­лав­на­та му­зи­ка в По­мо­рие е тол­ко­ва го­лям?

 Не сме има­ли проб­ле­ми с не­дос­тиг на хо­ро­ве. По-ско­ро об­рат­но­то. Еже­год­но ни се на­ла­га да от­к­ло­ня­ва­ме мно­го от же­ла­е­щи­те да учас­т­ват и да под­би­ра­ме са­мо най-доб­ри­те, тъй ка­то въз­мож­нос­ти­те ни са ог­ра­ни­че­ни: и ка­то вре­ме, и ка­то финансовото обезпечаване на раз­нос­ки­те по прес­тоя на учас­т­ниците. Иде­я­та за фес­ти­ва­ла е на ком­по­зи­то­ра Ге­ор­ги По­пов, съп­ру­га­та му Ели­ца Ди­мит­ро­ва, ко­и­то са ръ­ко­во­ди­те­ли на хор “Сла­вян­с­ка бе­се­да”, протойерей Иван Стойков, председател на храма-домакин "Рождество Богородично", г-жа Йорданка Туджарова, диригент на хор "Благовестие" при храм "Рождество Богородично" в Поморие. Кол­ко­то и да е доб­ра, тази идея ще­ше да си ос­та­не са­мо идея, ако не бя­ха получили благословението на Сливенски мит­ро­по­лит Йо­а­ни­кий и финансовата подкрепа на кме­та на По­мо­рие инж. Петър Златанов. Фес­тивалът вед­на­га на­ме­ри мно­го при­вър­же­ни­ци сред мес­т­на­та об­щес­т­ве­ност, хо­ра­та ид­ват на кон­цер­ти­те, сле­дят изя­ви­те. За учас­т­ни­ци­те ид­ва­не­то в По­мо­рие е чест. От гос­ти­те, кой­то вед­нъж е до­шъл, обик­ва По­мо­рие и ис­кат да дой­дат пак. Допа­да им ат­мос­фе­ра­та, ко­я­то се съз­да­ва ту­ка.

­ Един­с­т­вен по ро­да си ли е то­зи фес­ти­вал в Бъл­га­рия?

­ Ка­то спе­ци­а­ли­зи­ран са­мо за из­точ­но-цър­ков­на му­зи­ка и с учас­т­ни­ци от пра­вослав­ни стра­ни ­ да.

­ А как­во е учас­ти­е­то на Бо­гос­лов­с­кия фа­кул­тет при СУ в то­зи фес­ти­вал?

­ Пре­по­да­ва­те­ли от фа­кул­те­та взи­мат учас­тие в съ­път­с­т­ва­ща­та, та­ка да я на­ре­чем “те­о­ре­тич­на” част: из­на­сят вся­ка го­ди­на лек­ции, учас­т­ват в дис­ку­си­и­те със специ­а­лис­ти от дру­ги­те стра­ни-учас­т­нич­ки. Фес­ти­ва­лът да­ва въз­мож­ност за дискусии, за спо­де­ля­не на раз­лич­ни проб­ле­ми, пред ко­и­то се из­п­ра­вя пра­вос­лав­на­та цър­ков­на му­зи­ка в раз­лич­ни­те пра­вос­лав­ни стра­ни.

­ На вче­раш­на­та дис­ку­сия бе кон­с­та­ти­ра­но, че проб­ле­ми­те са ед­ни и съ­щи във всич­ки пра­вос­лав­ни стра­ни. Как бих­те фор­му­ли­ра­ли важ­ни­те проб­ле­ми, пред ко­и­то се из­п­ра­вят цър­ков­ни­те пев­ци и ди­ри­ген­ти?

­ Спо­ред мен то­зи дъ­лъг ате­ис­ти­чен пе­ри­од, гос­под­с­т­вал в поч­ти всич­ки пра­вослав­ни стра­ни, е из­су­шил, от­нел е ду­хов­ност­та на вът­реш­ния чо­век и го­ля­ма част от те­зи, ко­и­то пе­ят в хра­ма, как­то спо­де­ли един от учас­т­ни­ци­те в та­зи дис­ку­сия, гле­дат фор­мал­но на те­зи свои за­дъл­же­ния, ка­то на още един про­фе­си­о­на­лен анга­жи­мент. В тях ня­ма го­ре­не по Бо­га, ня­ма хрис­ти­ян­с­ко и цър­ков­но съз­на­ние: ня­ма раз­би­ра­не, че пев­чес­ка­та дар­ба им е от Бо­га да­де­на, че имат из­к­лю­чи­телната при­ви­ле­гия да сла­вят Бо­га в хра­ма, че цър­ков­но­то пе­е­не е и ве­ро­из­по­вед, и мо­лит­ва, че цър­ков­но­то пе­е­не е с­лу­же­ние Богу...

Ко­га­то чо­век оти­ва на кон­церт, той е един слу­ша­тел, оти­ва с ед­на наг­ла­са и очак­ва­ния от пев­ци­те: да из­пи­та ес­те­ти­чес­ка нас­ла­да, очак­ва доб­ро му­зи­ци­ра­не, хар­мо­ния, доб­ро спя­ва­не... Но в хра­ма пе­е­не­то има и дру­га цел ос­вен ес­те­тиката: да ни обо­га­ти и из­ви­си ду­хов­но, да ни приб­ли­жи към ду­хов­но съ­зер­ца­ние на Не­пос­ти­жи­мия Бог. В хра­ма ня­ма слу­ша­те­ли и из­пълните­ли, там всич­ки сме на­род Бо­жий и учас­т­ни­ци в то­ва бо­гос­лу­же­ние. Та­ка че пеене­то не би­ва да се нат­рап­ва, да граб­ва вни­ма­ни­е­то на бо­го­мол­ци­те и да ги отвли­ча от бо­го­мо­ле­ни­е­то и бо­го­об­ще­ни­е­то, а нап­ро­тив ­ да им по­ма­га да го осъщес­т­вят. Как­то по­ма­гат ико­ни­те, сте­но­пи­си­те, бо­гос­лу­жеб­но­то пос­ле­до­ва­ние и всич­ко в хра­ма. Но ко­га­то у пев­ци­те ня­ма мо­лит­ве­ност, ко­га­то в ду­ша­та им ня­ма го­ре­не, жаж­да по Бо­га, ня­ма как да ги пре­да­дат на ос­та­на­ли­те бо­го­мол­ци. Се­га в Ру­сия се прак­ти­ку­ва към все­ки храм да се ор­га­ни­зи­ра не­дел­но учи­ли­ще, де­ца­та да из­рас­т­ват в хра­ма и съв­сем ес­тес­т­ве­но с из­рас­т­ва­не­то си да се включ­ват в богос­лу­же­ни­е­то. То­ва е опит, от кой­то и ние тряб­ва да се по­у­чим и ако не към всеки, то по­не към ня­кои хра­мо­ве да се ор­га­ни­зи­рат дет­с­ки пев­чес­ки шко­ли.

­ А как гле­да­те на учас­ти­е­то на обик­но­ве­ни­те бо­го­мол­ци в ек­те­ни­и­те и песнопе­ни­я­та? Тех­ни­ят “неп­ро­фе­си­о­на­ли­зъм”, а чес­то и лип­сата на му­зи­ка­лен слух драз­нят ли ви ка­то му­зи­кант и ди­ри­гент?

­ Ка­то му­зи­кант мо­же и да имам за­бе­леж­ки, но ка­то хрис­ти­я­нин не мо­га да не при­вет­с­т­вам та­ко­ва учас­тие и же­ла­ни­е­то на хо­ра­та да се вклю­чат в бо­гос­лужени­е­то ме рад­ва. То­ва е древ­на прак­ти­ка, ко­я­то се е за­гу­би­ла най-ве­че по­ра­ди непоз­на­ва­не­то от стра­на на по­ве­че­то от бо­го­мол­ци­те на ре­да и пес­но­пе­ни­я­та на бо­гос­лу­же­ни­е­то. Осо­бе­но ако в да­ден храм се из­пъл­ня­ват по-прос­ти и ле­ки за за­пом­ня­не и из­пъл­не­ние ед­ног­лас­ни или двуг­лас­ни ме­ло­дии, нап­ри­мер т. нар. “на­род­на Ли­тур­гия” на Пе­тър Ди­нев. У нас та­зи древ­на прак­ти­ка пос­те­пен­но се въз­раж­да, пра­вят се та­ки­ва опи­ти в ня­кои от хра­мо­ве­те, на­ро­дът из­пъл­ня­ва “Отче наш”, “Сим­во­ла на вя­ра­та”, ек­те­ни­и­те, ня­кои от пес­но­пе­ни­я­та, зна­ят до­ри някои ста­тии от ака­тис­ти и ка­но­ни. Но във всич­ки слу­чаи ак­тив­но­то учас­тие на бого­мол­ци­те в бо­гос­лу­же­ни­е­то пред­по­ла­га ре­дов­но учас­тие в бо­гос­лу­же­ни­я­та и в жи­во­та на Цър­к­ва­та. С епи­зо­дич­ни по­се­ще­ния на хра­ма кол­ко­то “да за­па­лим свещ” то­ва ня­ма как да ста­не.

­ Как­ви са ва­ши­те наб­лю­де­ния ка­то дъл­го­го­ди­шен ди­ри­гент на цър­ко­вен хор. От­но­ше­ни­я­та меж­ду хо­рис­ти­те из­вън хра­ма от зна­че­ние ли са за тях­но­то един­с­т­во по вре­ме на бо­гос­лу­же­ние, та с “ед­на ус­та и ед­но сър­це” да въз­пя­ват и сла­вят Бо­га?

­ Връз­ка има меж­ду две­те не­ща, но мо­и­те наб­лю­де­ния са, че пра­вос­лав­ни­те песно­пе­ния и учас­ти­е­то в бо­гос­лу­же­ни­я­та пра­вят хо­рис­ти­те по-доб­ри и ги приближа­ват към из­пъл­ня­ва­не­то на Бо­жи­я­та по­ве­ля да оби­чат ближ­ни­те си и до­ри враго­ве­те си. Об­що­то учас­тие в бо­гос­лу­же­ни­е­то сбли­жа­ва хо­рис­ти­те и те из­г­раж­дат мно­го топ­ли от­но­ше­ния по­меж­ду си. Ро­ля­та на цър­ков­но­то пе­е­не е точ­но та­зи: да очис­т­ва и облагородява ду­ши­те, да приб­ли­жа­ва чо­ве­ка към Бо­га и към бо­гоподоб­на­та му същ­ност. То е прос­ла­ва на Бо­га и мо­лит­ва, то е бо­гос­ло­вие и богооб­ще­ние.