Застава пред огледалото. Изследва с очи отражението, което я гледа отсреща – извивката на устните; тънкия прав нос; изящните изрисувани вежди; миглите, готови да изпърхат и да отнесат надменния й поглед в нечии чужди жадни очи; фината кожа, обляна в пролетна руменина без сянка на грижа; стройното тяло, тъй леко, сякаш и въздишка ще го разтрепери. И тъй, упоена от отражението, тя сякаш забравя времето…
А то, Времето, е кацнало на ръба на клепачите й – отлита с всяко мигване и я заплашва, че ще й отнеме и лекотата, и пролетните краски. Както и на всички нас – защото пред тази съдник ние всички сме равни и еднакво безсилни. Но Тя не се страхува от него и, макар алчно да пази образа в огледалото, идва ден, когато доброволно го полага в краката му. И не от безразсъдна дързост, а защото друг я е благословил да носи Времето в себе си. Затуй тя е по-силно от него. Тя може днес да му даде тленната си красота, да му я пренесе в жертва, но утре и то ще и даде късче от себе си – парченце вечност, която никой не ще може да и отнеме.
Тя пази живота – от онзи първи миг, когато той се заражда в утробата й, през нежния скут и топлата дума, до свитото сърце дори на хиляди километри разстояние и чакащите очи на прага. И дори когато живота й е сякаш кацнал там, на върха на клепачите й, и се готви отлети от нея завинаги, дори тогава тя не се страхува. Тя цялата е душа. Тя цялата е любов. Любов, която бди и отдалече, и отвисоко. Любов, която всичко прощава. Любов, която, пак тъй, без страх, ще се изправи пред Времето и то не ще посмее да й посегне, а само ще я окрили и ще и вдъхне още сила.
И когато Времето вече е взело и отражението в огледалото, и дъха от устните й, те вече не ще й трябват, защото душата й ще живее в друго огледало и в друго време. В децата й и в техните деца… И в техните деца… И във вечността…
Застава пред огледалото и изследва с очи изражението – кожата, повехнала и изтъняла някак, надиплена покрай уморените очи и натежалите от грижи клепачи; сянката на мислите тежи на лицето й. Безброй фини линии. Сякаш изкусен художник е посегнал да сътвори с четката от Жената - Майка, от Майката – Икона.