Иисус казва: „Обичайте неприятелите си, благославяйте тия, които ви проклинат, правете добро на тия, които ви мразят и се молете за тия, които ви гонят”. (Матей 5:44)
„Душа… Безгранична, безценна, безсмъртна… Имах я преди. Но дали е с мен и сега?” – питам се, обгърната от тъмнина. Може би си мислите, че съм станала зла. Но не, не съм в затвора на Съвестта. Защото аз съм… Любовта. Не съм окована от угризения. Много по-страшно име имат моите мъчения : Безверие, Отчаяние, Омраза. Безсилна съм от тях да се предпазя…
Аз съм сред Нищото, обградена от разруха, опустошение, унищожение. Аз съм в дъното на Света, там, където свършва човешката Земя. Аз съм в царството на Мрака, където за милост никой не чака. Аз съм в Двореца на Злото, най-ужасяващо-страшният враг на Доброто. Не съм наказана заради своите деяния. Но чрез мен може да бъде извършено непростимо злодеяние. Не съм подложена на Страстите Христови. Но усещам разтърсваща, разкъсваща болка от невидими окови.
Аз съм любимата на Доброто, родено в Миналото, за да живее в Настоящето и да пребъде в Бъдещето. Някога и всякога са се носили мълви била ли е предопределена да роди дете от Христос Мария Магдалена. Хората, обсебени от нечестивия дух на сквернословието, не приеха, че не може да се ровят в живота на Сина Божи. Археолозите проучваха древните писания. Историците публикуваха открития в книги и списания. Така и не разбраха те – любопитните - имало ли е дете. Не се разгада била ли е Мария Магдалена „Светия Граал”, Божието семе в себе си събрал. И на всички, жадни да разберат крие ли тайни покровът Христов, аз ще отговоря : Христос и Мария Магдалена имаха момче. Добро го наричаха те. Аурата му блестеше по-силно от могъщото Слънце. Детето носеше Божественото зрънце. От него момчето даваше без умора на всички праведни хора…
Когато за пръв път срещнах младежа Добро, той ме обгърна със своето сияние, а аз срамежливо му отвърнах с мълчание. Но Доброто заживя и в моята Душа. В нея се запали чудна нова искра. В един прекрасен ден, от Бог благословен, аз станах любима на Доброто. Обрекох се на вечната борба със Злото. В мига, щом за мен разбра, Злото ме плени, за да ме унищожи и да сломи Доброто… завинаги.
Трясък от желязна врата. Усещам, наблизо е врага. Злото е отново в моята килия. Пак е дошло Душата ми да разбие. А аз не знам дали тя е още там… в сърцето ми. Усещам само как от Злото ме боли…
- Днес всичко ще ми кажеш ти! Къде се е скрил любимият ти, Добро? Той е немощен пред мен, могъщото Зло. Той може само да копнее сърцата хорски да владее. Аз лесно отгатвам какви са нечии кроежи. Още по-лесно оплитам хората в своите мрежи. Най-доброто, което можеш да сториш ти, е да ми дадеш Душата си!
- НЕ, аз няма да ти я продам! Доброто никога не ще издам! Ти, Зло, не знаеш какво е да обичаш, какво е да си влюбен. Не знаеш също, че, „който въздържа устните си е разумен”(Притчи 10:19). „Благоразумният човек мълчи”(Притчи 11:12), дори когато Злото го мъчи. Аз не съм като продалият себе си за вечна младост Дориан Грей*. В Душата ми грях никога не ще живей. За мен е най-добре да опазя чисто своето сърце. Казано е „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”(Матей 5:8). Вечен живот при Бога, повече от това да поискам не мога. Доброто желае същото като мен. Затова животът ни ще бъде блажен. Ние с Доброто се обичаме. В Божия Благодат Душите си обличаме. И хората обичаме. Ние спираме всеки техен спор, за да живеят в сговор. Ние сме им нужни, за да живеят задружно. За нас е най-важно в света да има правда, ако ще и навсякъде Злото да ни преследва. Казано е „Блажени гонените заради правдата, защото тяхно е небесното царство”(Матей 5:10). Убий ни, Зло. На нас е отредено място в Божието царство. Вечността е за любящите души. За това не си се сещал, нали?
- Ах, вие с вашите души! Дори ледената ми прегръдка не може да ги задуши. Но чакай, аз усещам как се съмняваш дали Душата си все още притежаваш.
- Ти, Зло, ми помогна да разбера, че в сърцето си още пазя Душа! Ако тя не беше в мен, щеше ли да идваш тук нощ и ден? Ако тя не беше цяла, щеше ли да искаш да съм ти я продала? И ти, Зло, си бил някога човек с Душа. Погубил си я заради богатство и лъжа. А „каква полза за човек, ако придобие цял свят, а погуби душата си…”(Марко 8:36)
- Ах, ти! Сигурен съм, че ако те убия, сърцето на Доброто от мъка ще се свие.
- „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.” (Йоан 15:13). Заради Доброто съм готова да бъда убита. Поне съм сигурна, че Душата ми няма да скита. Тя ще бъде положена в ръцете на Бог.
- Ах, ти, Любов! Срам ме е да изговарям мръсното ти име!
- Защо, Зло, страх те е да не загинеш? Аз съм родена отдавна, не от ребро Адамово, а от словото Христово. Над мен се спусна въздушно изворче, когато Христос изрече : „Обичай ближния си.” По-късно Синът Божи ми вдъхна сили с думите си : „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Аз ви възлюбих… По това ще ви познаят, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си”(Йоан 13: 34-35). Апостол Павел ми помогна да раста, като каза на хората: „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползва”(I Коринтяни 13: 1-3). Със своите слова апостолът отвори човешките сърца за мен, Любовта : „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост,…
- И нима това за теб е радост?
- … любовта не завижда,…
- Сигурно изневярата не вижда?
- … любовта се не превъзнася, не се гордее,…
- Да прави всичко може би умее?!
- …не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,…
- Ама разбира се, винаги помислите й са чисти!
- …на неправда се не радва, а се радва на истина;…
- Да, аз ще добавя : неспособна на зли дела.
- …всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява…
- Да, и явно, Любовта вече започва да оглупява!
- …Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат”(I Коринтяни 13: 4-8). Така апостол Павел създаде моята Душа.
- Да, да, знам, едно от най-скъпите ти неща! Но, кажи ми, Любов, ако убия сестрите ти, какво ще избереш? Да ми я продадеш…
- НЕ, ти не можеш край на живота им да сложиш…
- О, и още как? Никак няма да се зарадваш, че написах върху вратите на Ада : „Надежда тука всяка оставете”. За нея просто забравете! Една сестра я няма отсега нататък. Дали животът й е бил кратък? Следващата сестра се казва Вяра. Дали тя е живяла според Божията мяра? Или и нея да изпратя в забрава?
- НЕ, никога не можеш да ги изпратиш в забрава, докато хората вярват и се надяват…
- Ха, ха! Вещата по библейските цитати Любов може би чува техния предсмъртен зов. Чуй, „Вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва”(Яков 2:17). Това достатъчно ли е, за да се пречупи твоето сърце? Не бе ли казал апостол Павел : „И тъй, остават тия трите : вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта”(I Коринтяни 13:13). А аз, Злото, бих казал : две сестри ги няма, само едната остана. Пропуснах да спомена, че и майката София ще я застигне зла орисия.
- НЕ, Зло! „Мъдростта (София) струва повече от силата”(Еклесиаст 10:16). Не можеш да убиеш никого от нас, не можеш да ни изпратиш във вечния мраз. Не си по-силен от Доброто, каращо хората да се оттласнат от Дъното. Не си по-силен от Вяра, Надежда и Мъдрост, помагащи на човек да се справи с всяка непреодолима трудност. Не си по-силен от мен, Любовта, сплотяваща човешките сърца!
Аз ще послушам Христовите слова. Ще те обичам, Зло, защото ти си мой враг, затворил ме в мрак. Ти ме кълнеш и не ме славиш. Но аз ще те благославям. Ще прегазя отровната ти омраза. Ще отвръщам с доброта на твоята лошота. Ти ме гониш и гневиш. Но аз имам воля за теб да се моля. Защото ти си един от онези, които „не знаят какво вършат”. Онези, които греха от себе си не могат да избършат. Но… не можеш да убиеш Доброто, Вярата и Надеждата, Любовта и Мъдростта. Наша е вечността. Ние сме любящите Души! Ние ще сложим край на царуването ти! Знай, „Всеки, който призове Господнето име, ще се спаси”(Римляни 10:15). И ти, Зло, вярвам, можеш да се промениш и да се спасиш…
*Забележка: Дориан Грей – герой от романа на Оскар Уайлд „Портретът на Дориан Грей”.