ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 11-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

Сега ние чухме с вас евангелскотое повествование (Мат. 18:23-35). Имало някакъв човек много богат и този човек решил да направи ревизия какво има и длъжен ли му е някой. Оказало се, че има човек, който му дължал голяма сума. „Повикайте го при мене - казал. – Давай паричките, връщай”. Този длъжник пада в нозете му и казва: „Нямам сега пари. Потърпи, господине. След известно време ще ти се издължа”. И господарят не само се съгласява да потърпи, но опрощава целия дълг.

Изглежда, че това би трябвало да го подтикне да бъде благодарен и милосърден. Едва излязъл, той среща свой познат и си спомня: „Той ми дължи пари”. А парите били, очевидно, съвсем малко. Хваща го: „Ей, ела тука! Давай парите”. Този бедняк плаче, пада в краката му: „Няма сега пари, почакай. Ще припечеля, ще ти ги върна”. Но неумолим е бившият длъжник. Очевидно, той също имал някакво влияние, защото издава заповед дахвърлят бедняка в тъмницата, докато последният не върне дълга.

Все били ужасени, защото знаели, че преди няколко минути господарят опростил на този безжалостен човек огромна сума пари, опростил всичко. Естествено, хората се възмутили. Някой отива при опростилия големите дългове стопанин и му казва: „Ти всичко опрости, а този негодяй не просто не опрощава някакви грошове, но и прати  бедняка в тъмница”. Разбира се, възмутил се опростилият: „Е, дайте го тук”. Викат човека. И стопанинът се обръща към него: „Ти, рабе лукави, безчовечни и безжалостни! Аз ти простих такива суми, а ти какво направи? Ти погубваш човека за някакви грошове”. И в справедливия си гняв той казва: „Вземете го, хвърлете го в тъмницата и нека бъде там, докато не върне последния грош”. Така и било направено.

Какво се казва по-нататък в Евангелието? Бъдете милостиви, научете се да опрощавате, за да ви прости Бог. Защо Спасителят привежда такъв пример, такава притча в Евангелието? Понеже човек, за голямо съжаление, е опорочен. Всички ние искаме да бъдат милостиви към нас, с добро отношение, да ни прощават, но сами нерядко биваме жестоки. Това се отнася и до взаимоотношенията ни с Бога. Ние всички сме големи длъжници пред Него. Бог винаги, ако вижда нашите искрени намерения, и прощава, и помага, и защитава.

Сега нека се обърнем към себе си. Защо има неразбории в семействата, в колективите, в обществото, между държавите? Понеже човек не се е научил да бъде великодушен. Колко често слушаме за разводи! Не успели парите за сватбата да изплатят и вече подават молба за развод. В какво е причината? В това, че не са се научили да си прощават и отстъпват един на друг. Ние искаме към нас да се отнасят идеално, а сами не изпълняваме този идеал. Оттук раздори, оттук войни. На държавно ниво тази горделивост довежда до милиони невинни жертви заради амбициите на тези, които считат себе си за велики. Не отстъпили, не простили — и, като следствие, голяма беда.

Ние, християните, трябва да разберем, че главното за нас е милващото и добро сърце. Като правило, ние идваме да просим - рядко идваме с думи на благодарност. Когато всичко ни е наред, ние забравяме и Църквата, и Бога, и почитаните икони. Когато пък срещнем трудности, тогава ние отначало използаме всичко земно: закони, връзки, магьосници, гледачки. А ако не помага, се сещаме за Бога, за Църквата,притичваме към иконите. Нас и такива ни приема Царицата Небесна. А ние самите какво? Как строим взаимоотношенията в семейството, в колектива, в обществото? Прощаваме или не? Не, в нас действа набитото в главата „достоинство”. Но достойнството се заключава не в наглостта, не в упорството да потискаш всички, а в готовността да отстъпиш.

Какво казва Господ? „И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвениа и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си” (Мат. 5:23-24). За това е днешната притча.

Никой като Божията Майка не е образец на опрощение и милосърдие. Колко разкази има за това как големи грешници, длъжници пред Бога, блудници, лиходеи, убийци отивали и падали пред нейните икони тя умолявала Своя Син и Бог за прошка. И ние получаваме тази прошка. Християнино, запомни това и живей така, както Бог повелява. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев