Уча го още от майчината ми утроба, щото плодът започва да чува след петия месец. Та усвоявам го вече над седемдесет и седем години. Ала с над тридесет мои книги, преведените не знам колко са (но само през 2018-а излязоха ми осем, от тях две авторски, шест прехвърлени от иноезичия), продължавам да го уча и не се питам за кога, за какво, въпросът не стои пред мен, отдавна знам, че това ми е съдба, то не зависи от мен, трябва да я изпълнявам и толкоз.
Аня ми се обади късно вечерта и развълнувано зашепна с радостно квичене, бъркайки думите: „Представяш ли си, той се съгласи! Ще вземе моята Дашка... Охххх... Още треперя от вълнение... Толкова съм щастлива...“
«Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас».
Когато човек влезе в храма, не винаги бива посрещнат от отзивчиви и любезни хора, които внимателно да го изслушат и да му помогнат да реши своя проблем, а попада в една особена и непривична обстановка, която го озадачава. Лекият мирис на тамян и старо дърво носи във въздуха усещането, че това наистина е домът Божи, но другите неща го смущават и не му дават да освободи душата си, а го карат да бъде нащрек.
Архимандрит Поликарп и Невена Пекова, 04 август 2013
Шестата Неделя след Петдесетница, която отбелязваме днес, Църквата ни напомня, че Господ Иисус Христос винаги снизхожда към немощите на човеците, независимо кои са, какви са и дори от каква вяра са.
Първата седмица на Великия пост. В ранната делнична утрин си позволявам няколко минути повече сън. И естествено, закъснявам. Едва в колата, на път за работа се сещам, че съм забравила кутийката с обедната ми постна супа, приготвена без олио. Нали е строг пост. А в учрежденския ни стол за „постна храна“ готвачите считат всичко, в което няма месо. „Строг пост“ за много хора е фраза, в която се разбира само втората дума.
....Не може да се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, ана светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. (Мт. 5: 14-17)