ВЪЗПОМЕНАВАНЕ НА ПОЧИНАЛИТЕ. Слово на Архангелова задушница

Версия за печат

Възпоменаването на починалите – това е не просто религиозен дълг на православния човек. Възпоменаването на починалите близки е нравствена потребност на човешката душа, нали именно в това се проявява изпълнението на заповедта за любов към ближните.
Ние често виждаме стремежът на сродниците на починалия колкото може по-богато да проведат погребението и да подредят гроба. Големи средства се харчат понякога за разкошни паметници. Много пари харчат роднините и познатите за венци и цветя, при това, последните трябва да бъдат извадени от ковчега, преди той да бъде затворен, за да не ускорят разлагането на тялото.

Други искат да изразят уважението си към починалия и съчувствието си към неговите близки чрез обяви във вестници, въпреки че именно този начин на изразяване на чувствата им показва тяхната повърхностност, а понякога дори фалшивост, тъй като искрено опечаленият няма да изложи мъката си на показ, докато човек може да изрази съболезнованията си много по-топло, лично.

Но каквото и от всичко това да направят, починалият няма да има никаква полза от него. Мъртвото тяло лежи еднакво в беден или богат ковчег, луксозен или скромен гроб. То не усеща миризмата на донесените цветя, нито се нуждае от престорени изрази на скръб. Тялото е предадено на тление, душата продължава да живее, но вече не изпитва усещанията, възприемани чрез телесните органи. Друг живот е настъпил за нея и друго нещо е нужно да ѝ бъде оказано.

Ето какво ѝ е нужно и трябва да направим, ако истински обичаме починалия и искаме да му принесем своите дарове! Какво точно ще донесе утеха на душата на покойника? Преди всичко, искрените молитви за него, както лични, така и домашни, и особено църковните молитви, съчетани с Безкръвната Жертва, тоест възпоменанието на литургията. Многобройните явявания на починалите и други видения потвърждават огромната полза, която починалите получават от молитвата за тях и от принасянето на Безкръвната жертва за него.

Друго нещо, което носи голяма радост на душите на починалите, е милостинята, дадена в тяхно име. Да нахраниш гладен в името на покойника, да помогнеш на нуждаещ се – това е все едно, че го е направил той самия.

Преподобна Атанасия, чиято памет се чества на 12 април, завещала пред смъртта си в продължение на четиридесет дни в нейна памет да хранят бедните, обаче сестрите на манастира поради небрежност изпълнявали тази заръка само девет дни.

Тогава светицата им се явила, придружена от двама ангели, и казала: „Защо забравихте моето завещание? Знайте, че милостинята и свещеническите молитви, принасяни за душата в продължение на четиридесет дни, умилостивяват Бога: ако душите на починалите са били грешни, Господ ще им даде прошка на греховете им; ако пък те са праведни, онези, които се молят за тях, ще бъдат възнаградени с благодеяния”.

Особено в тези трудни за всички времена е неразумно да се пилеят пари за безполезни неща и дейности, докато, използвайки ги за бедните, човек може едновременно да направи две добри дела: едно за починалия и едно за получаващите помощ. Но ако с молитва за починалия се даде храна на бедните, те ще бъдат нахранени физически, а починалият ще бъде наситен духовно...

На този ден в православните храмове се извършва божествена литургия, по време на която се възпоменават починалите. По традиция след края на богослужението в храмовете се отслужват панихиди.

За православния християнин е важно не само да помни починалите си роднини мислено, но и да извършва молитвени възпоменания и дела на милосърдие в памет на починалите си близки. Това показва не само връзката между поколенията, но и представата за земната и небесната Църква. Ето защо за вярващите задушниците са специални дни в православния календар.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев