ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА НА СВ. АП. АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ

Версия за печат

Днес, когато вярата отслабва в сърцата на някои християни, примерът от живота на апостол Андрей става особено ценен.

Знаем, че той е първият, който откликва на Христовия призив, за което и получава прозвището „Първозвани“. Целият християнски свят го почита и прославя като един от най-почитаните ученици на Спасителя. Но наистина ли го прославяме само защото е първият? Нима са малко в нашата история тези, които е прието се наричат ​​пионери, откриватели, чиито имена отдавна са забравени? Името на Свети Андрей обаче никога няма да бъде забравено. И най-вече, защото е притежавал качества, които винаги ще предизвикват възхищение, добродетели, които не всички хора притежават, включително и тези, които се наричат ​​християни. Сред многото му добродетели, на първо място сред които е предаността му към Божествения му Учител, е необходимо да се подчертае и неговата решителност, която е била забележително съчетана с доброта, скромност и смирение. Той успява да обедини привидно несъвместимото единствено благодарение на друга своя добродетел – мъдростта. Ето защо е толкова важно да следваме неговия пример в живота си и да му подражаваме, както той е подражавал на Христос. Нали, подражавайки на апостола, ние по този начин ще подражаваме на Христос. И колко е важно това за всеки християнин, особено сега в епоха на морален упадък, когато цялото човечество търпи огромни духовни загуби. Бих искал да пожелая всеки от нас да следва примера на Божиите угодници, да обогатява душата си с опита от техния духовен живот, за да можем, подобно на тях, със същата смелост да проповядваме Евангелието и да защитаваме православната вяра.

По житейския път на апостол Андрей имало немалко изпитания и страдания. Нали, той е трябвало да разпространява словото на Истината сред езически племена, които са се покланяли на огъня и са принасяли човешки жертви. Могъл ли той, без всичките си добродетели, да говори за любов към ближния? Сега си представете себе си на мястото на апостола! Не тогава – преди стотици години – а сега. Как всички тези съвременни езичници ще възприемат нас и нашите думи за Христос и прошката? Ще имаме ли достатъчно мъдрост, такт, любов, твърдост и смелост за това? Трябва да помним, че служението на мирянина, подобно на служението на свещеника, е жертвоприношение. Трябва да помним и думите на Христос: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не вземе кръста си и не Ме последва, не е достоен за Мене.“

Почитта към свети Андрей Първозвани трябва да бъде нещо повече от поредното признание за неговите заслуги, а още един повод да се вгледаме в удивителната сила и притегателност на образа на светеца и да желаем да му подражаваме. Неговият живот, неговият подвиг трябва да станат за нас ориентир в нашия път към Бога. Нека бъдем негови достойни последователи, подражавайки на делата му в нашето ежедневие, а особено в духовния живот.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев