ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 14-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА – ЗА ПОКАНЕНИТЕ НА БРАЧНИЯ ПИР

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Скъпи братя и сестри, днес в Евангелието чухме притчата за поканените на пир. На какво ни учи тази притча? Светите отци казват, че пирът, приготвен от царя, е Небесното Царство, на което Бог ни кани. А поканата е евангелската проповед. И поканените са онези, които са приели Свето Кръщение. Защото чрез Светото Кръщение за човек се отваря вратата към Царството Небесно, към Бога.

Както разказва притчата, има хора, които предпочитат да се занимават със светските си грижи и отказват поканата за пира. Онези, които се вслушват в зова на царските слуги и идват на пира, приемат евангелската проповед за спасението. Но сред дошлите а празненството има човек неподобаващо облечен. Това е този човек, който повярвал, но не свидетелства за вярата с делата си. Значи, той сам се лишил от Царството Небесно.

И така, днес ние също сме изправени пред избор. Всички ние сме кръстени. Поканени сме, призовани сме, но колко от нас откликват на поканата, когато Господ ни призовава да участваме в живота на Църквата? Много грижи ни отвличат от молитвата, от богослужението и от участието в онези добри дела, които свидетелстват за нашата вяра. Има много хора, които се съмняват, такива, които трябва да бъдат въведени в Църквата, и ние трябва да им помогнем в това. Има много сред нас, които се смятат за вярващи, но действията им не свидетелстват за тяхната вяра, а точно обратното. Когато невярващите виждат нашите неправилни постъпки, те казват: „Ето ги, вярващите; в църквата са едно, а в света са съвсем други.“

За какво говори това? За това, че Господ ще ни низвергне, няма да ни допусне в Небесното Царство и ще ни хвърли на място, където, както казва Евангелието, ще има „скърцане със зъби и огнен пламък“. Затова днес Евангелието ни напомня, че ние сме избрани, но трябва да бъдем достойни за това избиране и да свидетелстваме за вярата си пред Бога чрез християнския си живот. Затова нека слушаме словото Божие, което ни напомня какви трябва да бъдем, на какви изисквания трябва да отговаряме ние, вярващите. И с нашия пример нека доведем в Църквата и хора, които се съмняват или на които още не се е открила вярата.

Днес Евангелието се проповядва по целия свят. Много хора, родени във вярата, се отричат от нея, докато мнозина, които никога не са познавали вярата, искрено я приемат и живеят според християнските заповеди. Това също служи и като пример за нас, когато се уморим да бъдем правилни и да свидетелстваме чрез действията си, че сме истински вярващи. Нека помислим какво трябва да направим, за да бъдем сред поканените и избраните. Защото днешното евангелско четиво завършва с тези думи: „Мнозина са звани, а малцина са избрани“. Затова нека се стремим да бъдем сред тези избрани, които ще влязат в Небесното царство. Господ да спаси всички нас.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев