Начало

Ко­га­то че­тем ас­ке­ти­чес­ка ли­те­ра­ту­ра за ду­хов­ни стар­ци и тех­ни­те пос­луш­ни­ци, в нас се раз­га­ря ед­на сво­е­об­раз­на ду­хов­на ро­ман­ти­ка. Ис­ка ни се и ние да има­ме та­къв свят и про­зор­лив ста­рец, кой­то без­пог­реш­но да ни во­ди по пъ­тя на спа­се­ни­е­то.

Пътуването е пътуване към самия себе си повече отколкото към места и хора. Поклонението е пътуване към Бога, за да можеш още по-добре и истински да разбереш себе си и да обикнеш хората. Моето поклонение по Светите Земи за Великденския пост на 2010 г.

„Нека хлопаме на прекрасния рай на Писанието, благоухаен, пресладък и разкошно цъфтящ рай, звучащ край ушите ни с разнообразни гласове на духовни богоносни птици, трогващ сърцето ни - утешаващ скръбното, укротяващ гневното и преизпълващ с вечна радост... Но да хлопаме не мимоходом, а упорито и ревностно; и да не се уморяваме, хлопайки! Защото само при тези условия раят на Писанието ще ни се отвори.

В света на Църквата най-трудни са най-простите неща. Това, което си мислим, че знаем, често е на огромно разстояние от нас, а всъщност живеем с някакво нереално наше отражение на истинските християнски добродетели. Сами сме се потопили в свят от заблуди вместо истини и превръщаме в духовни спътници призраци, а не действителни скрижали на духа. Лесно се заблуждаваме, а после се учудваме, че не даваме зрели духовни плодове.