Начало

През 2011 г. историческата наука би могла да отбележи два особени юбилея - 900 години от провеждането на събор против богомилите в Константинопол и 800 години от подобно събитие в Търнов. Първият е предизвикан от религиозни и икономически причини по времето на император Алексей Комнин, баща на талантливата писателка Анна Комнина. За разлика от други църковни събори, предшествали споменавания, този завършва с екзекуции.

В рождението на Господа Иисуса Христа има един момент – скъп и близък на човешкото сърце. Този момент е самото раждане на Царя на Небесата в пещерата и слагането Му в яслите.

Праз­ну­ва­не­то на Рож­дес­т­во Хрис­то­во да­ти­ра ед­ва от IV век. Да­та­та на праз­ни­ка не е свър­за­на с ре­ал­на­та да­та на рож­де­ни­е­то на Иисус Хрис­тос. В древ­ност­та то­зи въп­рос е бил пред­мет на не­ед­ноз­нач­ни раз­мис­ли на цър­ков­ни ав­то­ри; един от най-ран­ни­те тек­с­то­ве стиг­на­ли до нас при­над­ле­жи на Кли­мент Алек­сан­д­рийс­ки, кой­то спо­ме­на­ва 20 май.

Рождество Христово е велик християнски празник. На празник е прието всички да се поздравяват, а поздравлението, според самия смисъл на тази дума, е пожелание за здраве. Но Христос дошъл на земята не, за да ни даде здраве или допълнителен повод да седнем с близките ни по дух или по кръв хора на празнична трапеза. Той е дошъл, за да ни спаси от ужаса на нашия живот – греха. Грехът пък, според определението, това е животът вън от Бога.