Начало

Скъпи братя и сестри! Поздравявам ви с деня на всички светии, просияли по нашите земи. Сега ние отново и отново прославяме паметта на нашите земляци, на нашите предци. Имената на някои от тях са и прославени, някои – знае само Господ, но всички те пребивават в славата Божия, възнасяйки молитви за всички нас. Човешката памет е кратка, понякога ние не помним биографията даже на нашите собствени роднини, но вечен е Бог и вечна е славата на светиите в Царството Небесно.

Днес е особен ден за молитви за починалите родственици близки, познати. Известно е, че на починалите помагат молитвите, а също така делата на милосърдие, които се вършат заради тяхното спасение. Но по какъв начин усилията на живите могат да помогнат на тези, които отдавна или неотдавна са преминали в другия, неведом за нас свят?

Беседвайки с учениците за причината на вродения недъг на слепеца, нашият Господ Иисус Христос отговорил на апостолите, че „нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му” (Ин. 9:3). Какво има предвид под делата Божии? Отговор на дадения въпрос ние намираме на друго място в Свещеното Писание. Делата Божии – това е проявлението у хората на вярата в Твореца, в Този, Когото Той е пратил.

Скъпи братя и сестри! Днес чухме откъса от Евангелието от Иоан за беседата на Господа със самарянката. Главен и ключов момент в беседата на Христос със самарянката за нас е това, че Господ ни открива тайната – как правилно да се покланяме и почитаме Бога: „Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.