В края на ХІ век по време на царстването на император Алексий І Комнин в столицата Константинопол възникнал голям спор за трите светители – св. Иоан Златоуст, св. Василий Велики и св. Григорий Богослов.
Свикнали сме да наричаме “култура” всички творчески изяви на човешката личност. Днес под този етикет минава каква ли не пошлост, представена на сцената, на екрана, в изложбените зали, в литературата. Самозвани “творци” се изживяват като съвестта на нацията и духовни водачи.
Грехопадението, като повлича след себе си цялостното разстройство на човешката природа, обусловило и трагедията на културата, внесло в нея разкол и антагонизъм. Културата, създадена от греховния човек, вече не е онова, което би трябвало да бъде. До грехопадението човек общувал непосредствено с Бога и се грижел за творението в съгласие с Неговата воля.