Начало

Поздравявам всички вас с празника на свети Николай, архиепископ Мир Ликийски, чудотворец - толкова роден и близък нам светец. Често ни се струва, че този светец е наш и затова той чува всеки от нас. Всъщност свети Николай се е родил съвсем в други краища. Но аз бих искал да кажа няколко думи за друго.

Светата Църква ни предлага разказа за изцелението на Йерихонския слепец. Не ни е нужно дълго да ни обясняват колко тежък недъг е слепотата за всеки човек. Нали учените са изчислили, че 90% от информацията човек получава чрез органите на зрението, затова ако човек няма зрение, колко по-беден е животът му, колко по-нещастен е той.

Обстоятелството, което сякаш допринася за изтласкването на Бога от съвременния живот – това е силата на човека, неговата, както сега казват, „самодостатъчност”. Когато хората стават по-силни, намалява потребността им да се обръщат към Бога. Затова неслучайно религиозното чувство възраства тогава, когато човекът или обществото преминават през различен род драматични събития, сътресения, катаклизми.

Въведение в храма на Пресвета Богородица. Защо Църквата придава такова значение на това събитие в живота на Божията Майка? Първо, още нейното раждане било по чудесен начин. Тя се родила от престарелите родители Йоаким и Анна, които дали обет, че ако им се роди дете, то ще бъде посветено на Бога. И едва навършила три години, като бъдеща Майка Божия я довели в храма Господен. Там имало високи стъпала и по тях се изкачвало това момиче, заобиколено от невидимия сонм на Божиите ангели.