Амвон

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, така се случва в нашия живот, че когато ние идваме към вярата, тогава първоначално Господ ни дава ревност за Дома Божи. Ние се стремим да изпълняваме не само нравствените предписания, но и църковните правила твърде строго, понякога даже предизвиквайки усмивка отстрани. Едва ли това може да се осъди. Който не е проявявал отначало ревност в църковния живот, той, навярно, не е преживял истинско обръщане към Бога.

Скъпи братя и сестри, във 2-ра неделя след Петдесeтница – ние празнуваме паметта на всички светии, просияли на родна земя. Затова днес предлагам да се замислим всеки за своето служение на Бога. Каква част от живота ние посвещаваме на нашия Създател, на Отца?

За какво ни напомня този ден, когато ние празнуваме паметта на всички светии? Какво е общото между тези хора, които живели в различни исторически епохи, носели различно служение, говорили на различни езици, живеeли по различен начин и по различен начин умирали? Сред светиите, от века угодили на Бога, били и мъченици, и светители, и преподобни, и благоверни князе, и юродиви.

Скъпи братя и сестри, Бог действа там, където Той иска да действа, а не само там, където ние се опитваме да предопределим мястото на Божието действие. Не от нас зависят измененията в нашия живот. Ние можем да полагаме за това усилия, които или препятстват това изменение, или допринасят за него.