Начало

Смирението на християнина и неговото търпение са близки качества. Но търпението като особен израз на християнската мъдрост заслужава отделно внимание.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние с вас чухме евангелското четиво, в което богатият юноша задава на Спасителя въпроса, който винаги във всички времена е вълнувал вярващия човек: „Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?” (Мат. 19:16). Тези думи имат най-пряко отношение към всеки от нас, защото ние всички сме се събрали в храма преди всичко, за да се приближим, макар и малко към целта на своя живот.

В урока „Да не отвръщаме на злото със зло" се говори за прекъсването на враждата, която би могла да се превърне в безкрайна взаимна вендета. Историята познава случаи, когато потомците на хора, преследвани, да речем, в средновековието, си отмъщават няколко века по-късно. На тази основа се разиграха пред очите ни много етнически сблъсъци, особено в бивша Югославия.

Как да постигнем оня покой на ума и уравновесеност на сърцето, така необходими за молитвата? Това е въпросът. Към него ще се върнем някой път, ако Бог благоволи, а сега ще премина към малко по-различния, конкретен случай с тебе. Казваш, че като виждаш неспособността си да намериш молитвата, щом „застанеш” да се молиш, усещаш в това своето нищожество. И това те потиска. Не се потискай. Не се тревожи особено от този факт.