Начало

С един приятел пътувахме до манастира по някаква работа и с нас в колата беше старецът.

„Не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем” /Мат. 6:31/.

В съв­ре­мен­ния от­ре­къл се от Хрис­та свят властва мирог­лед, чи­й­то прин­ци­пи и нор­ми пра­вят иде­я­та за ев­та­на­зи­я­та не са­мо до­пус­ти­ма, а и при­мам­ли­ва за мно­зи­на. Ще спо­ме­нем са­мо най-важ­ни­те от тях: чо­ве­кът е гос­по­дар на се­бе си и жи­во­та си, на тя­ло­то и ду­ша­та си; чо­век сам тво­ри сво­я­та съд­ба и до­ри здра­ве­то си; чо­ве­кът е съз­да­ден за щас­тие и нас­ла­да; не­го­ви­те же­ла­ния са за­кон.

На 20 юни се навършиха 96 години (1915 г.) от кончината на Екзарх Йосиф. Роден в Калофер на 5 май 1840 г. със светското име Лазар Йовчев, той остава рано сирак и е отгледан от по-голямата си сестра. Учи първо в родния си град, а впоследствие във Френския католически лицей в Цариград и в Парижкия университет (знаменитата „Сорбона"), където от 1864 до 1867 г. следва във философско-литературния факултет, а от 1867 до 1870 - в юридическия.