Карах отпуск и реших да отида пеш до манастира: делник беше, малцина излизат в планината, ще мога спокойно да се отдам на съзерцание и размисъл. До неголямата обител с църква от петнадесети век водеше асфалтов път, но и преки пътеки, прекосяващи криволичещото шосе. От една пресечка зърнах човек в гръб, той бавно крачеше, навеждаше се често, вземаше нещо от платното и го хвърляше върху тревата или сред дърветата. Ония действия ме озадачиха, забързах и скоро се изравних с него.
