Начало

В историята минават повече от хиляда години и ни се струва, че вече не може да има нищо ново под небето, освен греховете, защото хората са същите, те не се променят. В същото време през последните векове се появиха нови и различни теории, по-специално теорията за прогреса, която говори за успеха на хората в науките и изкуствата, за регулирането на отношенията между хората по определени правила, за наличие на естествени неотменими права за всеки човек.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Наближава Великият пост. И в тази неделя, когато за първи път се изпълнява песнопението „Покаяния отверзи ми двери, Жизнодавче“ („Подателю на живота, отвори ми вратата на покаянието!“) ни се предлага притчата за митаря и фарисея. Притчите на Господа сякаш са изтъкани от добре познати на всички образи и явления.

Бог ни събира при Себе Си в храма чрез хората. Понеже Той поверил Своята Църква на Своите ученици, на Своите апостоли. Без труда на човеците, Бог не би смогнал да извърши Своето дело. Христос днес призовава всеки от нас да продължи Неговото дело, защото всички ние сме част от Христа. И спасителното един за друг дело трябва да вършим и ние. Безусловно, Бог може да стори това, което ние не можем да направим.

Днешният празник е празник на единството. На нас, хората, е свойствено да изпадаме в разделение. И разделението, за съжаление, засяга всички сфери на човешкия живот. Това се случва, за съжаление, и в Църквата. Така е било, така е и сега. Привържениците на светителите Василий, Григорий и Йоан спорели кой между тях е по-голям, кой е по-умен, по-благочестив и притежава голяма святост и влияние в Църквата.