Начало

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Паметта на Църквата е нейното предание. Ние, изучавайки история, знаем за някакви исторически събития, но си спомняме за тях рядко, а много често и забравяме на какво сме били научени в училище или в университета. Това е мъртва памет - тя не живее, тя не привежда в действие душевните сили, тя не влияе постоянно върху разума на човека.

Днес по-го­ля­ма­та част от хрис­ти­я­ни­те в на­ша­та стра­на сме влез­ли в Цър­к­ва­та в по-зря­ла въз­раст, по­ра­ди доб­ре из­вес­т­ни обек­тив­ни при­чи­ни. До­то­га­ва сме жи­ве­ли “ка­то всич­ки” и до­ри не сме се за­пит­ва­ли доб­ре ли жи­ве­ем или зле. Пък и да сме се пи­та­ли, мер­ки­те ни за доб­ро и зло са би­ли твър­де раз­лич­ни от се­гаш­ни­те.

Преведох този текст от книгата на игумен Евмений „Духовност как ответственность” и видях колко е необходима една такава гледна точка, след посещението си при една онкоболна жена. Тялото на тази жена беше поразено от рака, но душата и като че ли боледуваше още повече защото се бе оставила да я порази духовния рак – отчаянието. При нея, обратно на думите на св. ап. Павел духът беше немощен, и тази му немощ се отразяваше на близките й, които правеха всичко възможно да облекчават телесните й страдания, и да я разведряват.

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри! Делото на християнската проповед, по своето вели­чие и премъдрост е такова, че, преди всичко, изисква пълна себеотдаденост. Така светите апостоли, оставяйки всичко, последвали Христос, посветили целия си живот в служение на Спасителя и с това заслужили участие в Божествената слава на своя Господ. Честваният днес свети апостол Андрей, по призива на Спасителя, оставил своите рибарски мрежи, а ние трябва по повеление на същия този Спасител, да оставим, да отхвърлим себе си.