„Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие” /Лк. 18:24-25/.
Мнозина смятат, че да живееш според вярата и да изпълняваш Божията воля е трудно. В действителност е много лесно. Нужно е само да обърнеш внимание на дреболиите, на незначителните неща и да се стараеш да не съгрешаваш в малкото. Това е най-лесният и прост начин да навлезеш в духовния свят и се приближиш към Бога.
Братя и сестри! Един православен писател от Финландия съветва: „Когато се молиш, самият ти трябва да мълчиш… Самият ти трябва да мълчиш, нека молитвата говори”. Да постигнем мълчание – това е най-трудното и решаващо нещо в изкуството на молитвата. Мълчанието не е просто пауза между думите или временно прекъсване на речта, то е състояние на внимателна готовност, на будност и преди всичко на слушане. Постигналият вътрешен покой или мълчание е в истинския смисъл на думата човек, който слуша.
Днес, започвайки да живеят църковен живот, вярващите попадат в положението на хора, разкъсвани на две. За тях възникват два съвършено различни живота, два съвършено различни свята: единият е в храма, с всичко което той дава на вярващия, а другият животът извън стените на храма.
Проектът “Слънце & Луна” е предназначен за деца, лишени от родителска грижа, от домове в гр. София и София-област, на възраст 15-20г., за период от една учебна година - 10 месеца. Темата му е „Заедно чрез изкуство”, чиято основната цел е социално включване на младежите в неравностойно положение.
“Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Защото писано е: “Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните” /1 Кор. 1:18-19/.
„Водете децата в храма!” – призова Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Симеон богомолците, събрали се под купола на старинния храм „Св. София”, за да вземат участие в празничното богослужение за Въведение Богородично, който честваме и като Ден на християнското семейство и православната младеж.
Всички помним филма “Да обичаш на инат” оголената душевност на българското семейство. Един мъж без "лице'" смазан от колективните изисквания на времето и една жена без "лице" собствено мнение и самочувствие. В подобна среда появата на агресията е само въпрос на време. Семейството, това малко общество, може да се превърне в огледален образ на обществените недъзи, но в същото време именно то е призвано да се превърне в домашна църква.
В чест на празника Въведение Богородично, който се празнува и като Ден на християнското семейство и православната младеж, в салона на Софийската св. митрополия на ул. "Цар Калоян" №7 се организира традиционната празнична вечер.
